Рибарският град Барни в Сенегал – жертва на перфектната буря от проблеми, която заплашва съществуването му в бъдеще

Share on facebook
Share on twitter

Барни e град, който се е превърнал в синоним на екологични проблеми, когато говориш, с когото и да е било в Сенегал. Градът е един от националните трагични символи на нерешени проблеми, лоши инвестиционни решения, липса на политическа воля за справяне с влошаващата се ситуация, настъпващите климатични промени и неразумно планиране и изпълнение на различни проекти. Днес Барни е изправен пред угрозата да изчезне под неумолимите вълни на океана, които всяка година изяждат все повече от някога проспериращия рибарски град. Населението на Барни е около 70 000 души, но усещането, което се поражда у човек, когато посети намиращата се на около 30 километра от столицата на Сенегал Дакар, рибарска общност е, че това е град, който залязва с всеки изминал ден. За мнозина в Сенегал този процес е необратим, но местните хора не се отказват от борбата си за справедливост, която им е била отнемана в продължение на десетилетия.

Срещам се с Медуне Ндойе – местен музикант и активист, който организира различни кампании и акции срещу екологичните проблеми на Барни, замърсяването – битово и индустриално, последиците от глобалното затопляне, повишаващото се ниво на океана и бреговата ерозия, вярвайки че е възможно Барни да не се превърне в „град от миналото“, а да бъде „град с бъдеще“.

„Барни се намира в капан от всяка страна – от едната страна ние сме притиснати от бреговата ерозия, която унищожава къщите в града. От другата страна е построена фабрика за цимент – най-голямата в цяла Западна Африка, която замърсява всичко наоколо, което е огромен проблем за местната общност. Вярвам, че трябва да направя нещо за града и хората, които живеят в него, защото смятам, че Барни е в опасност от изчезване. Идеята да се построи въглищна централа само на няколкостотин метра от рибарското селище също допринася за замърсяването. За съжаление, трябва да отчетем и още един важен и трагичен фактор – някои местни хора взимат морски пясък от дъното на морето, за да строят с него къщите си. Това едновременно прави постройките много по-уязвими и нестабилни под напора на нахлуващите бурни вълни и влошава бреговата ерозия.“ – разказва Ндойе.

Само за последните 4 години в Барни са напълно унищожени от прииждащия океан 32 къщи. Десетки други са тежко засегнати или част от тях са напълно компрометирани и някои стаи са негодни за живеене. Не са изключения къщите, в които можете да срещнете по няколко семейства, които живеят в една стая.

„Не е нормално да живеят 10-11 човека в една стая. Това е кошмар. Недостойно е за един баща да спи в стаята, в която живеят дъщеря му и зет му. Само си го представете…“ – разказва Фамара Диавара, местен мъж, който е бил сред щастливците, които са имали средства, за да закупят къща, която е достатъчно отдалечена от брега, за да се чувства спокоен. Неговата съдба е рядкост. Самият той се определя като щастливо изключение. Повечето от жителите нямат финансовата възможност да се преместят по-навътре към сушата и се опитват да закрепят разпадащите си къщи, обитавайки все по-малко пространство, докато цялата къща не се срути изцяло. Тогава се обръщат за помощ към по-близки или по-далечни членове на семейството, роднини и приятели.

Медуне Ндойе и други активисти често са представители на интересите на местните хора, които търсят изход от задънената улица, в която се намира Барни

„Правителството не върши достатъчно. Те идват и помагат с храна и дрехи, но не това е въпросът. Трябва да се създаде програма за подпомагане на хората, които са най-пряко засегнати от проблема, но властите единствено носят храна и дрехи. Местната общност иска да участва в подобряването на живота в Барни – хората помагат с труда си, както и даряват пари за различни инициативи.“ – допълва Медуне Ндойе.

Болезнената ирония е, че такава програма е била създадена и е бил определен имот, намиращ се на по-малко от километър от брега на океана, който да послужи за релокация на засегнатите рибари и техните семейства. Мястото било перфектно – по-сигурно, повдигнато и защитено от океанските вълни, със стабилна почва, но същевременно достатъчно близо до брега, за да е възможно хилядите рибари в Барни да продължат да работят именно това, в което са най-добри.

„Мястото беше перфектно, защото е близо до плажа. Ние можем да се преместим и много по-навътре към сушата, но с това трябва да се откажем и от занаята си. Не е лесно да си рибар, ако живееш далеч от морето“ – с тъжна усмивка разказва местен човек.

Проектът за преместване на хората от първа линия е прекратен, поради решение на правителството да продаде предвидената земя на международен инвеститор, който построява въглищна централа, финансирана от „Африканската банка за развитие“. Местните хора организират множество протести, местен референдум и търсят правата си в съда със спорадичен успех.

„Ние като общност решихме да поемем пътя на съдебната борба и се обърнахме към „Африканската банка за развитие“ с искане да се спре работата във въглищната централа. Те не би трябвало да финансират проекти, срещу които се изправя самото местно население. „Африканската банка за развитие“ реши да спре финансирането на проекта. Днес фабриката е спряна и не извършва постоянна дейност, но замърсяването продължава.“ – отбелязва Ндойе, сочейки с пръст в посока на фабриката.

От бързоразвиващ се град с просперираща рибна индустрия Барни се превръща в град, който генерира вътрешна и международна миграция. Основната причина е една – рибата изчезва от бреговете на града, а това оказва катастрофално влияние върху местната общност. Икономиката на града е свързана с риболова в огромни мащаби – около 50% от икономиката на Барни е пряко обвързана с рибата – лов, обработка или продажба. Днес тази риба се среща все по-рядко в районите, в които местните рибари традиционно са ловували, поради множество фактори – замърсяването, затоплянето на океаните, нелегалните кораби, които ловуват риба без лиценз, използвайки незаконни практики, които обричат местните на бедност. Индустриални риболовни кораби от целия свят ловуват нощем, използвайки огромни мрежи, в които освен риба попадат и много други морски животни. Впоследствие корабите се преместват в друг район, а лодките на местните рибари все по-често се прибират полупразни.

„Преди години рибата беше много повече. Не беше нужно да излизаш толкова навътре в морето и имаше риба за всички. Днес реалността е различна. Днес е нужно да излизаш много по-навътре в морето и то, за да хванеш много по-малко риба. Преди години не беше проблем да напълниш пирогата си с риба, а днес мнозина се завръщат с полупразни пироги.  По тази причина ставаме свидетели на вътрешна миграция на рибари, защото в този район вече няма достатъчно риба и някои рибари решават да се преместят в други региони на Сенегал като Сен Луи. Други се опитват да заминат в Европа или САЩ. Барни изчезва преди очите ни…“ – разказва местен рибар, който преди минути се е прибрал от риболов със своята дълга червено-жълта дървена лодка.

Ако рибата не се завърне в региона, Барни ще се превърне в спомен за град, който някога е привличал работна ръка, но вече е полуизяден от прииждащия океан, изоставен и замърсен призрачен град. Това заключение е ясно за всички, но лошите политически решения и липсата на обща стратегия водят до разочароващи резултати, които отекват най-силно в празните лодки на местните рибари.

„Световната банка финансира проект, чиято цел е да подпомогне развъждането на риба в региона. За съжаление, централата за въглища изхвърля топла вода в океана, в близост до мястото за развъждане на рибата. Това напълно обезсмисля проекта, а за икономиката на Барни важна е не централата, а рибата – на по-малко от 300 метра от въглищната централа, рибата, която местните хора улавят, се почиства и преработва. Само в този сектор и на това място работят над 1000 жени. Във фабриката работят едва няколко човека от местната общност.“ – с гняв Ндойе разказва за грешните решения, за които политиците и инвеститорите бързо забравят – за разлика от местните хора.

Вижте още новини

Новини

От бедност и домашно насилие до климатични промени: стари и нови предизвикателства пред жените в Сенегал

Кардиата Ндой е експерт по правата на жените в ActionAid Сенегал. Международната неправителствена организация, която работи срещу бедността и несправедливостта в глобален мащаб, основава клона